Най-умното нещо, което съм правила през живота си

Пиша следващите думи с около четиринайсет годишен стаж като пушач (почти половината ми живот), година и половина като непушач и с уговорката, че не искам да упреквам едните или да хваля другите, тъй като съм била и от двете страни. Няма да говоря за вредата от тютюнопушенето, защото е досадно, а за ползите от отказването на цигарите. Според мен това е правилната линия, която трябва да следваме, в старанието си да подобрим качеството си на живот.

Докато пушех, никога не четях зловещите надписи върху кутиите с цигари. Съзнанието ми ги игнорираше, както и цялата друга негативна информация, под формата на статии, книги, видеа и порицания от близки. Когато реших да поема по трудния път на преодоляване на зависимостта, изчетох, изслушах и изгледах всички подобни материали за тютюна и съдържащите се в него отровни и радиоактивни вещества, за да се надъхам още повече. Истината обаче е, че именно хубавите неща, които обещаваха да ми се случат, ми дадоха сили да се справя с проблема, както и близките ми хора. От сърце благодаря на моя приятел за цялостния му принос във филма „Най-умното нещо, което съм правила през живота си”! :)

След отказване от цигарите кръвното налягане и пулсът се връщат към нормалните си стойности, белите дробове се прочистват от натрупаните токсини, енергията се увеличава, кръвообращението, дишането, както и чувството за мирис и вкус се подобряват, кашлицата изчезва, рискът от инфаркт и рак на белия дроб намалява.

Тъй като се намираме в Hunting for beauty пространството, няма как да не спомена, че със спирането на цигарите се забавя процесът на стареене на кожата и появата на бръчки по лицето. До нея достигат повече хранителни вещества и кислород и това я прави по-здрава и по-добре изглеждаща. Освен това, с отказването от тютюна, спира оцветяването на зъбите, усмивката става по-привлекателна, а дъхът ни - свеж.

А ето и моите топ три благотворни последствия (не ги степенувам, само ги изброявам):

1. Не боледувам (за сега)

Не ми се иска да предизвиквам съдбата с тези думи, но от както не пуша, не се разболявам. Като по чудо или защото имунната ми система е по-силна, грипът ме заобикаля вече втора зима. Преди ме тръшваше поне два пъти през снежния сезон.

2. Не се уморявам (поне не както преди)

При всяка възможност с приятеля ми се качваме в планината на разходка. И докато преди се задъхвах и спирах да почивам на няколко крачки, сега ми е много по-лесно да вървя, дишането ми е равномерно и изминавам по-големи разстояния. Преди се изтезавах, а сега се наслаждавам на разходката.   

3. По-спокойна съм (нещо, с което вече свикнах, но ми направи най-голямо впечатление в началото)

Обратно на твърдението, че като си запалиш цигара се успокояваш, аз пък ще ви кажа, че след като се отказах от тютюна осъзнах колко тревожна и припряна ме е правел той. С изключение на първия месец, в който бях нервна и раздразнителна и успях да се скарам с почти всички около мен, станах друг, по-спокоен, по-уравновесен, по-търпелив и по-добър човек, което е страхотен плюс в отношението ми с хората и въобще за отношението ми към света. 

И преди да ме заклеймите като поредния досадник, който ви агитира да спрете цигарите (имам приятелка, която със сигурност ще го направи), прочетете докрай моята история, защото човек никога не знае къде, кога и коя точно дума ще го вдъхнови да преодолее своите препятствия! Би било страхотно това да се случи тук, сега и именно благодарение на моите думи. 

Пътят, който извървях, не беше никак лек. Никога няма да забравя първите три дни – толкова бях шокирана, че не помръдвах от леглото (за щастие бяха неработни). Гледах в телевизора, по-скоро през него, ядях тонове слънчоглед и не мислех. А в моментите, в които все пак някоя мисъл се прокрадваше през главата ми, започвах да плача. Именно този спомен ми е помагал във времето да не запаля отново цигара. Опцията да премина пак през всичко това ме ужасява!

На четвъртия ден се наложи да изляза от крепостта си и да общувам отново с хора, сред които доста пушачи. Беше ми ужасно трудно и странно, но реших категорично да не ограничавам контактите си с тях. В работата продължих да излизам за пет минутна почивка с колегите, както обикновено и много се гордеех с всяка незапалена цигара. Така се калявах. След около една седмица вече забравях за часове, че ми се пуши, а след две, най-накрая преживях първия ден, в който не се сетих за цигара чак до вечерта. Празнувах!

И така, малко по малко, разбрах за себе си, че всъщност не изпитвам никотинов глад, не ми липсва мириса, вкуса или това да държа нещо между пръстите си, а ми се допушваше тогава, когато изпадах в тези ситуации, в които години наред си бях палела цигара. Веднага се заех с изкореняването на ужасния навик, с който, като се замисля, бях пораснала. :(

Ето един пример: от домакинската работа най-много мразя да мия чинии. Затова след всеки път, когато ми се наложеше да ги измия, отивах на балкона да се наградя с една цигара.

Ами това познато ли ви е – пушите всяка сутрин с кафето, след като се нахраните, докато чакате трамвая на спирката...? А замисляли ли сте се, че докато взимате душ, докато похапвате някоя вкусотийка или се возите в градския транспорт, не си мислите за цигари, а за съвсем други неща? Ето, това беше моето велико откритие! – докато се возех в трамвая не ми се пушеше, защото е забранено и никога не съм го правила вътре, но докато го чаках, палех всеки път. Затова, известно време, трябваше търпеливо да стоя на спирката и да не се пречупвам, докато споменът избледнее. И така с всеки път, в който не палех цигара докато чаках, си създавах нов, по-здравословен навик. По същия начин трябваше да се преборя с още около милион подобни ситуации. Важното беше, че се научих как да го правя! За всичко останало ми помогнаха времето, волята и близките. След един месец вече минаваха дни, в които изобщо не се сещах за цигара, а след три – по цяла седмица. 

Сега, година и половина по-късно, съм с ясното съзнание, че това е път, по който ще трябва да вървя цял живот и който ще ми поднася изкушения в най-неочакваните моменти... Само че, вече е много по-лесно да се справям с тях!

Понякога изпушвам по една цигара в съня си и винаги се чувствам много виновна докато го правя. После се будя и се усмихвам, защото с облекчение разбирам, че е било само сън.

Постигнах тази малка победа с цената на големи усилия, водена единствено от мисълта за по-здрав, по-дълъг и по-пълноценен живот. Вярвам че си заслужава!

Ето една книга, която много ми помогна, въпреки че не я дочетох докрай: „Как да откажа цигарите” от Джилиан Райли. Може да я свалите от тук, след като се регистрирате: http://slides.bg/88/

Ако и вие сте минали по този труден път или за вас не е бил толкова труден, ако по някакъв начин съм успяла да събудя съвестта ви или само съм си навлякла гнева ви, не подминавайте поста ми без да оставите коментар, защото думите ви могат да помогнат на някой друг – някой като мен!

С пожелание за чист въздух,

Снежана