Един не козметичен пост...

Ето че и тази Коледа е на прага ни. Може би заради миналото ни, в което този празник не се честваше толкова ярко, както в наши дни, аз не го чувствам весел в истинския смисъл на думата. По скоро изпитвам някакво страхопочитание, тайнственост и мистериозност. От както сме и европейци, традициите доста се промениха и аз съвсем се обърках. Не съм весела, а меланхолична... И честно казано, в момента не ми е до козметика, но исках да ви поздравя с нещо. За това публикация "Направи си сам"...

Въртяха ми се безкрайни идеи в главата, за някои от тях купих и специална хартия, но заради невъзможността да се развихря (след малко ще видите защо) се спрях на нещо супер простичко и елементарно.

От известно време събирам корковите тапи на някое и друго винце изпито от мен ;)  за направата на стенна декорация (не Коледна), но ето че днес внезапно ме осени друга мисъл и явно ще ми се наложи пак да пия.. Ха ха!

Съвсем случайно разполагах с точно 10 тапи.

В чуденето си как да ги свържа помежду им, идея ми даде 3 годишната ми дъщеря. Сещате се, че не мога да вадя разни лепила, докато малките ръчички не спират да се движат и се стремят да се докоснат до всеки възможен предмет :)

Все пак тя се опита да ми помогне, виждайки ме как фотографирам някакви си тапи :) На снимката долу вдясно добре се забелязва, че определено не става за сервитьорка. Тапите падаха във всеки един възможен момент. Учудвам се как дори съм хванала и този, а не е просто една размазана снимка.

За да няма големи мацаници и залепени пръсти ми хрумна, че мога да зашия тапичките една за друга. Използвах тези инструменти:

Иглата влиза (и излиза) трудно в корка, за това си помагах с малки клещи. Иначе е невъзможно...

След зашиване (нанизване) на три хоризонтални реда и наколко вертикални бода се получи това, което в моите представи трябва да е малка, необичайна, "арт" елхичка. :)

С още малко въображение човек може да направи творение на изкуството, което при мен не стана :) Но какво пък, важна е идеята!

За цвят използвах стари, позасъхващи лакове. За съжаление се оказа, че нямам нито един зелен и го заместих с един от многобройните си зелено-сини... Мисля, че точно това развали ефекта-елха.

 Доволно поръсих произведението си и с брокат от гримовете ми, но не пропуснах и блестящите лакове, разбира се...

Всеки оформил се кръг окантовах с различен цвят (за ефекта - играчки на елхата)

Сега си мисля, че ако тапичките първо се оцветят (може и с боички) ще е още по-лесно.

Ако това не ви харесва може да пробвате още една бърза идейка:

Такъв тип панделки също са правени ръчно и си личи, че не от мен, защото са майсторски изпипани. (Браво, Петя!)

Нали всяка година, човек трябва да има нова играчка?.. Това бяха моите :)

А на вас ви пожелавам да избягате от моето настроение и очите ви да са пълни с безброй щастливи звездички!

С много топли чувства:
Diana