САМ / Lonely

Никога не съм го вярвала, но винаги тайничко съм искала да изпитам тръпката да бъда САМА в Новогодишната нощ. Ето какво ми идва да правя сега. Да се посъжалявам малко, да си пожелавам разни нещица в ума си и леко да поклащам питието в полупразната чаша. Да гледам през прозореца и да си прадставям усмивките на празнуващите шумно от отсрещния блок. Завиждам им тайничко. Дори си предтавям, че се усмихват на сила и всъщност не им харесва чак толкова много компанията, с която са в момента. И може би някой от тях, дори би предпочел да е сам. Хи хи!

Детенцето ми е болно. :( Сърце не ми даде да го оставя и да се забавлявам някъде с приятели, познати, полупознати и напълно непознати. Мъжът и той е заспал с него в другата стая и за това се чувствам в момента сама, без да съм наистина сама. 

Остава половин час... Вън вече всеки гърмеж отброява приближаващите минути. Опитвам се да си представям, че тази е просто една обикновена вечер, като всички останали. Но някак не ми се получава. Където и да се обърна, всичко се опитва да ме развълнува. А аз се натъжавам, защото няма с кой да споделя това вълнение.

Чувствам се като героиня от филм, от роман на Дикенс... И както всяка една филмирана/написана история и моята трябва да има развитие. Очаквам поне поздравителните обаждания и sms-и да ме извадят от страха, че годината се познава по това, как ще я посрещнеш.

Мислено пращам на тези, които не са до мен прегръдка и им пожелавам, поне те да се забавляват. Същото се отнася и за теб. Да, ти който ще четеш тези редове. Зная, че в момента се забавляваш и искрено се радвам за теб!

А аз оставам с най-близкия ми човек. Кой може да бъде по близо до мен от самата мен?!.. :D

Споделих си мислите и вълнението с теб. Нали точно това ми липсваше?... Да, май се чувствам по-добре сега. Благодаря ти, че намери малко време да ме "изслушаш" (прочетеш).

Искрено твоя:

Диана